Споделено от ஜ Мястото

******************************************************************************************************

АЗ СЪМ ЛЮБОВ
Ти никога не се влюбваш в друг човек; другият е само катализатор и пратеник. Влюбваш се в самия живот и зашеметяващите му възможности. Потъваш по-дълбоко в собственото си сладко присъствие, неизменната необятност в сърцевината на твоето същество. И отдаваш кредита за това на друг човек. Или го обвиняваш, когато се изключиш. Но всичко това си ти и всичко е за теб, за твоето изцеление и за това на другия човек също, и за спасението на този свят.
Това е преоткриване на този, който си наистина, зад маската, зад внимателно конструираните фасадите, безкрайно творческите защити, създадени само по една причина: за да спечелиш любов или за да не позволиш да я загуби, сякаш любовта е била някога нещо, което можеш да спечелиш или да изгубиш
И така, ти просто се влюбваш, в твоята природа, в сърцето ти, което е сърцето и на другия, защото няма разделение в необятността, няма двойна необятност, тя е само Едно. Не е необходимо да се оставиш да знаеш какво търсиш. Вие сте това Едно, не си никога търсач на любов, а нейния източник и дестинация и причина, и можеш да се движиш и да съществуваш в света като това.
И можеш да светиш като слънце, а понякога и други ще светят заедно с теб или няма да светят; ще търсят твоето светене или ще се страхуват от него; и все пак ти ще продължаваш да грееш така или иначе, защото си влюбен в самото сияние.
Да познаеш любовта е да знаеш, че любовта никога не може да бъде намерена, защото тя свети в търсенето, в намирането, в изгубването, в силата на сиянието, дори в покоя на нощта.
Както Фройд е осъзнал, не можеш да обичаш това, което желаеш, и не можеш да желаеш това, което обичаш. Защото любовта е винаги по-близо, по-интимна, на по-малко разстояние от желанието, неспособна да обективира или сама да бъде обективирана.
Аз съм любов, и аз съм това, което си ти. Това е всичко.
– Джеф Фостър

******************************************************************************************************

Нашето предназначение не е да се чувстваме щастливи и вдъхновени през цялото време. Не сме предназначени да бъдем радостни и пълни с енергия през цялото време. Ние не искаме да бъдем “горе” през цялото време.

Несъзнаваното няма интерес да бъде „горе”. То иска само Истината.

Сърцата ни са толкова огромни и могат да съдържат в себе си толкова много живот; толкова много тъга и самота, както и радост. Ние имаме нужда да се чувстваме “долу” понякога! Понякога трябва да се докоснем до дълбините на човешката скръб. Да се чувстваме разединени, изгубени и без отговори. Това също са свещени преживявания. И портали за състрадание.

Колкото по-дълбоко се докосваме до собствената си болка, толкова повече разбираме болката на нашите братя и сестри.

Наложително е да направим място за така наречените “отрицателни” аспекти на психиката. Ако се чувстваме на дъното, нека се чувстваме на дъното напълно! Ако се чувстваме самотни, нека се научим да се потапяме в нашата самота. Ако се почувстваме изгубени, нека приемем „изгубения“ в нас, да му позволим да се върне у дома в нас.Снимка на ஜ Мястото.

Вместо да бързаме за светкавични поправки, разсейване от тези чувства и да търсим решения, нека отворим сърцата си на „необичаните” части вътре в нас.

Натискът да бъдеш постоянно добре и щастлив буквално кара хората да се разболеят. Натискът да се чувстваш „вдъхновен, положителен и енергичен 24/7“ е погубване на душите.

Забави темпото днес, приятелю. Имай смелостта да се докоснеш до тъмните места сега – самотата, яростта, скуката, „негативните“ и „нежеланите“ енергии вътре в теб. Ще откриеш, че те наистина са пълни с интелигентност, пълни с красота и творчество – и пълни със Светлина!
Jeff Foster
Art Renate Dartois

******************************************************************************************************

” Във всяко семейство родителите са първи – без родители няма деца.
С други думи, най-първият и най-важен дар за детето от родителите е животът, който са му дали на земята. Човек е родител просто защото е дал живот на дете; това всъщност означава да си родител. В този смисъл връзката между родители и деца е комплексно споразумение; нищо не може да се добави или да се отнеме от определението за тази връзка. И – също в този смисъл – всички родители са равни и еднакво добри.След раждането детето получава постоянни грижи от своите родители: добра храна, за да порастне, защита от всякакви външни заплахи, любяща подкрепа през годините на учене и т.н. Този процес продължава под различна форма, докато детето не стане независим и разчитащ на себе си възрастен.По природа родителят дава, а детето получава. Важно е да се разбере, че – от гледна точка на Семейните констелации – това е еднопосочно течение, в което родителят дава целия “комплект”, а детето го получава.В този смисъл връзката родител – дете е доста неравностойна и детето никога не може директно и по същия начин да се отплати за това, което му е било дадено. Актът на даване от родителите, който повечето от нас приемат наготово, е удивителен със своето изобилие и времетраене. Той продължава непрекъснато от раждането до зрелостта. Има толкова много дарове, че е невъзможно детето някога да се отплати за тях. Само чувството на признателност и изразяването на благодарността могат да компенсират това.В края на краищата обаче детето се отплаща за всичко, което му е било дадено, но не на родителите си, а на собствените си деца. По този начин природата непрестанно се грижи за възпроизвеждането на живота, като преминава от едно поколение в друго и подпомага не само оцеляването на индивида, но също така и на видовете.”
Из “Корените на любовта” – Свагито Р. Лийбермайстер
******************************************************************************************************
“Когато се оплакваме от родителите си или им се гневим заради техни минали постъпки, ние ги осъждаме и така заемаме превъзхождаща позиция. От гледна точка на свещения ред, ние се опитваме да направим родителите си “малки”, а себе си “големи”и това престъпва законите на колективната съвест. Като резултат, рано или късно, ние ще накажем сами себе си, като начин да възвърнем баланса.
Съществува един зле разбиран закон, ръководещ човешките връзки, който трябва да бъде споменат тук:винаги оставаме свързани с това, което отричаме. Когато се оплакваме от родителите си, ние казваме “не” на начина, по който те са участвали в нашия живот и не сме отворени да получим това, което са ни дали. Отричайки родителите си, ние смятаме, че се отделяме и освобождаваме от тях, но никога не можем истински да се отделим от тях по такъв негативен начин – отричането продължава да бъде обвързаност.
Ние сме нашите родители. Когато казваме “да” на тях, казваме “да” на себе си. Това не е “да” на подчинението; това е “да” на приемането; “да” на ситуацията такава, каквато е. И още повече, казваме “да” на онези части от себе си, които не приемаме, тъй като това, което не харесвам у баща си, най-вероятно е точно това, което не харесвам и у себе си. Ако приемаме родителите си с цялото си сърце, ако ги приема вътре в себе си, тогава приемам и себе си с цялото си сърце.”
Свагито Р. Лийбермайстер

https://www.facebook.com/Miastoto.bg/photos/a.962628077460719/1020199001703626/?type=3&theater

******************************************************************************************************

На 30.04.2019 г. в 18 ч. в ஜ Мястото ще направим извънредна (извън обявените дати) фамилна констелация за наша клиентка. Нуждаем се от 3-4 човека, които да участват като представители.

Малко информация за тези от вас, които не са участвали в констелация досега :

Представителите/участниците не просто представляват някой/нещо от семейната система на клиента, но отработват и свои собствени проблеми в конкретната позиция, в която са поставени.

Участието като представители е напълно безопасно, но затова пък може да доведе до големи осъзнавания и съответно да ви бъде изключително полезно.

Като представител можете да преживеете неща, които в реалния ви живот не ви се случват, което е изключително ценен опит.

Цената за участие като представител също е с 50% Великденско намаление.

Ако някой от вас се усеща силно привлечен, но все още не знае дали желае да се включи като представител, също е добре дошъл – може да подкрепи полето с присъствието си, и да се включи когато е готов.

Ако някой от вас желае да постави своя тема точно в този ден и точно в тази група – моля да заяви желанието си.

Възможно е и включилите се като представители да пожелаят да поставят своя тема същата вечер и това ще бъде възможно, ако останалите от групата разполагат с нужното време. 🙂

За въпроси и записвания – тел. 0884 28 68 88 – ஜ Мястото или тел. 0898 43 88 68 – Мая Колева

“Ако отричаме или потискаме нещо в себе си, другите ще го изразяват вместо нас. Така ние ще се срещнем със своето неосъзнато и отхвърлено психично съдържание отвън – чрез нежелано поведение на другите към нас или чрез напрегнати събития в живота ни. Всичко това има за цел да ни насочи към осъзнаване на онова в нас, с което не желаем да се срещнем очи в очи и да го интегрираме в себе си.”

Карл Юнг

https://www.facebook.com/Miastoto.bg/photos/a.962628077460719/1001973916859468/?type=3&theater

 

“В живота ви съпътстват два вълка. Единият казва, че сте сами; че идвате от повредени хора, които не са били в състояние да носят собствените си житейски товари. Този вълк шепне, че предците са илюзия, че сте самосъздадени и работата ви е да надминете слабаците, които са ви предшествали в живота.

Другият вълк, много по-красиво създание според мен, казва, че вие не сте сами. Вие сте резултат от много поколения оцелели и независимо какво са правили или не са правили през живота си, те успешно са го предали на вас.

Този друг, много по-здрав спътник вълк казва, че товарите на вашите родители и тези, които са дошли преди тях, принадлежат на тях, а не на вас. Онова, което създава илюзията, че сте отговорни за тях или че трябва да страдате, за да почетете тяхното страдание, е дързостта на детето.

Този вълк с прекрасния си дебел кожух казва, че вие живеете най-добре, когато почитате всички, които са дошли преди вас, знаете, че те са зад вас, и вървите в живота със сила, с благоговение пред статистически невероятния факт, че сте тук.

Чудесно е, че развитието на семейните и човешките системни констелации ни напомня, че ние решаваме с кой от двата вълка искаме да живеем и как избираме да вървим.

Аз избирам да вървя със своите предци зад себе си, с подкрепящия вълк до мен, осъзнавайки естествения свят и цялото Сътворение, и ако аз оставя някого, това ще бъде онзи дрипав вълк, който иска да тъна в блатото на изолацията.

Какво се случва в тялото ви, какво се случва в душата ви, когато кажете:

Благодаря на всички, от които произлизам. С всичко, което те са направили, и с всичко, което не са могли да направят, искам само да ги почета – за това, че са успели да предадат живота и на мен. Моят живот е чист и свободен. Начинът, по който избирам да живея, ще бъде изражение на почитта ми към тях. Всичко, което имам, е достатъчно. Аз съм пълен. Аз не съм сам.”

Из “Семейни констелации (и други приключения) – Франческа Мейсън Боринг

 

“Ако не можеш да намериш мир в себе си, няма смисъл да го търсиш другаде.” Финландска поговорка

“Ако избягваш конфликта, за да запазиш мира, започваш война вътре в себе си.” – Черил Ричардсън

Партньорът ми не е длъжен да удовлетворява нуждите ми.

В началото на връзките си често се чувстваме така, сякаш сме обгърнати от чудно сияние. Убедени сме, че сме открили човека, който ще удовлетвори всичките ни нужди! И разбира се, когато това не се случи, решаваме, че отношенията ни не струват нищо.
Една от най-големите грешки, които правим, е да приемем, че партньорът ни е длъжен да се грижи за нас и да бъде наш покровител или бавачка. Очакването партньорът ни да задоволява потребностите ни пречи на развитието на връзката, защото независимо дали той ще задоволи нуждите ни, или не, всеки път, когато се чувстваме зле, ще обвиняваме него. Всеки път, когато имаме неудовлетворена нужда, смятаме, че е редно другият да се пожертва и да се погрижи за нас. Това е губеща позиция за него, защото каквото и да направи, ние никога няма да сме доволни. Смисълът на една връзка не е в това.
Смисълът на връзката е щастието, а то не зависи от това дали партньорът ни удовлетворява нашите нужди. Щастието идва от нашата способност да се свързваме, да даваме и получаваме и да градим мост между различията, за да създаваме обединение и ново ниво на доверие във връзката.
“Ако боли, не е любов” – Чък Спезано

“Близостта може да излекува всичко”
Каквото и да ни спохожда в една връзка, каквито и въпроси, съмнения или болка да изникват, каквито и проблеми да има, отговорът ще дойде тогава, когато започнем истински да се доближаваме към партньора си. Близостта с партньора ни и свързването с него на по-високо ниво може да излекува всичко. Може да излекува апатията, съмнението, скуката, страха, чувството за малоценност и празнота, които понякога се появяват във връзката. Сближаването с партньора не означава отказ от собствените ни ценности, а просто доближаване до него с любов.
Чък Спезано

 

 

admin

admin@www.miastoto.bg