Най-решаваща роля за щастието в нашата душа играе любовта. Същевременно тя е и основополагащото движение, което води до тежки болести и ранна смърт.
 
Тази любов я чувстваме. Тя ни кара да действаме, за да подобрим нещата така, както те отговарят на най-дълбоките ни копнежи, на каквато и да е цена.
 
Този най-дълбок копнеж е копнеж за сигурността да можем да принадлежим към нашето семейство. За тази сигурност сме готови всичко да рискуваме, дори нашето здраве, нашия живот и нашето щастие.
 
Тази любов се чувства, но в основата си тя е подтик, подтик за оцеляване. И този подтик за оцеляване се простира далеч отвъд живота на нашето тяло. С този подтик искаме да преживеем като член на нашата група, дори отвъд нашата смърт.
 
Защо, мислите, са възпоменателните ритуали, с които искаме да извикаме в настоящето на семейството си мъртвите? Защо са усилията, които мнозина правят, за да бъдат помнени след смъртта си.
 
И в единия, и в другия случай става въпрос за подтик да принадлежим към нашата група и отвъд смъртта, все едно че тя и ние ще продължим да живеем.
Каква е любовта на духа в сравнение с тази любов? Можем ли да я сравняваме с любовта на душата и нейните подтици? Можем ли да я чувстваме така, както във всеки един момент чувстваме другата любов? Например в движенията на съвестта? Например в присъдите, чрез които в съзвучие с нашата съвест различаваме добро и зло? Или чрез които заради любовта с добра воля се отвръщаме от лошото и неговите последици? Като прогонваме лошото от живота си и искаме да го направим безопасен? Искаме да го направим безопасен както по отношение на нещата, така и на хората, които в светлината на нашата чиста съвест оценяваме като изгубили правото си на принадлежност, защото са опасни и застрашаващи нашето семейство и група?
Как се различава любовта на духа от тази любов?
1. Любовта на духа е поддържане. Тя е отдадена на всичко такова, каквото е, дори и само заради това, че то вече е тук.
2. Любовта на духа не признава присъда, с чиято помощ да различава дали нещо трябва да го има, или не. Тъй като е тук, то вече е било замислено от един творчески дух, каквото е, и в този смисъл ще бъде обичано от него, каквото е.
3. Любовта на духа, когато сме обхванати от нея, се радва на всичко, което е, и на това как е.
4. Любовта на духа принципно е поощряваща подкрепа за всичко, каквото е. Тя желае всичко, каквото е.
5. Любовта на духа е творческа любов, която оставя всичко да заеме отреденото му място и да го защитава. Тя иска то да е и да е такова, каквото е.
6. За любовта на духа не съществува въпроса дали нещо трябва да го има. За нея всичко принадлежи на съществуващото, ние също, каквито сме.
Какви са последиците на любовта на духа в нашето отношение към всичко?
1. Ние приемаме всичко.
2. Оставяме отреденото време за всяко нещо. Нито искаме да го удължаваме, нито съкращаваме.
3. Нито искаме да отнемем, нито искаме да прибавим към всичко, в смисъл да подобрим нещо. Отнякъде другаде то е извикано в битието и поддържано в битието такова, каквото е.
Може ли тази любов да бъде почувствана? Или тя е цялостна със съществуването? Едно приемащо съществуване, включително приемане на нас, каквито сме, и приемане на времето, отредено за нашето съществуване?
За любовта на духа няма по-голяма или по-малка принадлежност. За нея няма по-голямо или по-малко право да принадлежим. За нея нищо не излиза отвъд това, което е.
Любовта на духа винаги остава в движение. Тя остава в творческо движение. В съзвучие с нея ние приемаме това движение. Оставяме се да ни понесе накъдето и да е, нас и другите. В това движение тя винаги е с всичко по всяко време тук.
Духовната съвест
Как разпознаваме дали се движим в съзвучие с любовта на духа?
Ставаме изцяло спокойни вътрешно и външно. Неспокойни сме, когато искаме нещо различно от това движение. И щом се усетим неспокойни, започваме да се чувстваме изоставени от любовта на духа. Нашият творчески вървеж с тази любов пресъхва, най-малкото така го чувстваме. Но да изпаднем от нея е възможно дотолкова, доколкото е възможно за всичко около нас.
Ние се задължаме в любовта на духа със собствена съвест, с чиято помощ всеки миг можем да осъзнаваме дали се намираме в съзвучие с нея.
За разлика от съвестта, която чувстваме като вина и невинност, духовната съвест усещаме като покой и неспокойствие.
Понякога неспокойствието се чувства болезнено. Усещаме го толкова по-болезнено, колкото повече сме се отклонили от приемането на всичко такова, каквото е. Тази съвест ни държи на пътя.
Макар че не усещаме вътре в нас любовта на духа като любов, защото тя е духовна, от всички останали тя се възприема като любов. В присъствието на човека, който я излъчва, те се чувстват приятно и добре. В неговото присъствие всичко може да е такова, каквото е.
Покоят
Любовта на духа носи покой. Тя е целебна любов, защото при нея престава отклоняването и изключването на онова, което е различно от нас. Същевременно се прекратява влиянието на духовните полета, които се затварят и изключват другите от себе си. Всичко може да се възприема такова, каквото е. Не е необходимо нищо да бъде премълчавано и скрито, защото при тази любов всички остават долу. При нея никой не е по-висшестоящ или по-добър, никой не е по-нисък или по-лош. Всички биват еднакво приемани от тази творческа любов. Всеки бива приет с неговата съдба, каквато е. Изцяло е приет какъвто е, в съкровена същност едно с всичко друго, каквото е било, е и ще бъде.
Какво означава всъщност любов на духа? Това означава: чисто съществуване с всичко наоколо, каквото е, изцяло тук, творческо съществуване, винаги ново и с любов.
„Лечението. Да оздравееш и да останеш здрав.“ Берт Хелингер

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *