Източник: dybova.ru

Болестта възниква като начин за удовлетворяване на тези потребности, които очевидно не могат да бъдат удовлетворени по друг начин.

Някои психотерапевти считат, че практически в основата си всички заболявания имат психологична причина. Класическата медицина обаче признава официално само за няколко заболявания, при които психосоматичният фактор се явява водещ. Те са отделени в “чикагската седморка”. Болестта възниква като начин за удовлетворяване на тези потребности, които очевидно не могат да бъдат удовлетворени по друг начин.

Болестта – това е начин да получим това, което не успяваме да получим без нея.

Така че – кое позволява възникването на болестите?

1. Грижа за себе си без чувство за вина

Лекарства, всякакви продукти за грижата, скъпи изследвания, процедури, авализи – всичко това ти е осигурено просто защото боледуваш.

Опитай се да изхарчиш същата сума пари при фризьор или за курс по масаж….За много поколения жени това е недопустимо. Винаги има нещо, за което са нужни тези пари.

2. Право на почивка

Парадоксът е в това, че повечето съвременни жени, дори когато станат фрийлансъри или имат плаващ график, живеят на принципа- “За жената има само два случая, когато тя има право нищо да не прави – това са бременността и болестта”.

И цялото ни общество е построено на същия принцип. Детето не може да не ходи на училище, ако не иска. Единствената причина, поради която може да пропуска учебен ден, е заболяване. Не е ли абсурдно това?!

3. Право на грижа от роднините

Това е възможността да се почувстваш като човек, за когото се грижат .

Някак не е прието да се грижим за „силните, умните и успешните“, още по-малко пък за тези, които могат сами да се погрижат за себе си. Болестта ти дава правото да получиш тази грижа и нежност.

Ако близките ти хора продължават да игнорират тези недвусмислени призиви за помощ, болестта ще прогресира, и в един момент ще се наложи да откликнат на тези молби. Ще им бъдат осигурени свижданията в болницата.

4. Внимание от близки и приятели

Болестта е начин да се почувстваш специален и заслужаващ внимание. Обсъждат те, говорят за теб. Превръщаш се в “темата на деня”. И колкото по-тежка и сложна е болестта, толкова повече “ох и ах” има.

5. Уважение

Човек, който търпи ужасни страдания, едновременно със съжалението и съчувствието, дори с мислите: “Господи, не ми давай това…” предизвиква вълнение и уважение.

Ако това, с което се занимаваш в дадения момент, по някаква причина не предизвиква уважение (преди всичко в теб самия), то сериозната болест ще ти осигури това уважение. И ти осигурява изпълнение на желанието да се чувстваш като „герой“.

6. Возможност да не решиш това, което е нужно да решиш

Когато детето се разболее сериозно, се налага да се отложи идеята за развод.

Собствената ни сериозна болест ни принуждава да отложим новите проекти и смяна на работата. Грижата за любим човек в продължение на много години е основателна причина да не си задаваш въпроси относно личния живот и кариера.

7. Възможност да направиш пауза, да се спреш, да се вслушаш в себе си

При заболяване живота се забавя, и на преден план излиза това, което по-рано си игнорирал и не си забелязвал. Всяко вдишване, всяка стъпка става важна.

8. “Последната воля на умиращия”

Прието е да се вслушваме в желанията на болния, и разболявайки се, може най-накрая да накараш мъжа си да оправи течащия кран и да смени развалената брава на вратата с нова. Да не споменавам дори за другите възможни огромни молби.

10. Преосмисляне на живота

Сериозната болест принуждава да се замислиш за това, за което по-рано си предпочитал да избягваш да мислиш. 

Когато се появи перспективата това да е краят, тогава всички лъжи за себе си и живота ти изчезват някъде и ти оставаш с истината.

И в този момент се случва глобалната преинсталация на системата.

Преоценката на целия живот.

Потребностите са нещо, което трябва да бъде задоволено. Въпроса е единствено в способа. Ако възрастен човек по някаква причина не е готов открито да заяви своите потребности , тогава подсъзнателно включва “театъра на тялото” и тези потребности ще се удовлетворяват чрез манипулация с тялото – т.е. чрез болестите.

Вродените болести или болестите на децата до 6-8 годишна възраст са подсъзнателна майчина заповед. Това е нейният начин да удовлетвори своите потребности  за сметка на болест на детето. Като се започне от възможността да не ходи на работа, до придобиването на лична женска мисия „майка на тежко болно дете“.

Невъзможно е да си признаем това без необходимата готовност, тъй като се включва силна психологическа защита.

Затова има смисъл към осъзнаването да се подхожда постепенно:

  1. Задай си въпроса: какво ми позволява да получа за себе си тази болест? Направи си списък. Искрено, с примери!
  2. Преживей всяка точка. Без осъждане към себе си, а с признаване на този начин да получите нещо важно за теб.
  3.  Позволи си да получаваш това важно нещо открито в отношенията, заявявайки своите потребности, говорейки за тях. Признай ги за себе си.

Болестта си отива тогава, когато отпадне необходимостта от нея. 

 econet.ru

Ирина Дыбова

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *