Да си поръчаме успеха

Често разглеждаме сферите на семейството, личностната реализация и личното щастие в отношенията ни с хората, от една страна, и сферата на работа и нейните успехи и взаимоотношения от друга, сякаш можем да ги разделим. И двете сфери на живота ни следват същите закони на успеха и провала, както и на съдбата и нещастието, подвластни са на същите правила в живота и в любовта.

В началото семейните констелации бяха прилагани предимно за лични взаимоотношения. Те извадиха на светло основните правила на любовта, според които нашите взаимоотношения успяват или се провалят.

Тъй като започнах да изследвам законите за успех и провал в работата и професията, и все повече и в бизнеса и организациите, стана ясно, че те също следват законите на любовта.

Прилагането на семейните констелации в областта на предприятията и професията показа, че е напълно възможно този метод да се използва и за разрешаването на проблеми в организациите. Прозренията, които ме водеха, отвориха още повече възможности за терапия, които преди са били недостъпни. Те се придвижват далеч отвъд границите на съвестта, която ни е насаждала като деца. Този вид съвест също води до ограничаване на успеха ни, макар че ние дори не сме напълно наясно с него.

Успехите в нашия живот:

Раждането

Първият ни и решаващ успех в живота е нашето раждане. Ние успяваме по най-добрия и най-благоприятен начин, ако прокараме пътя си към светлината със собствени усилия, без външна намеса. Тогава ние доказваме способността си да затвърдим себе си. Този успех продължава да ни подкрепя през целия ни живот. От този опит получаваме силата да се справяме в живота си успешно и по-късно.

Какво общо има раждането ни с постиженията ни и с успеха в нашата работа и нашата професия? Дали успехът ни по-късно в живота наистина зависи до голяма степен от този първи успех?

Как се държат по-късно като деца и като възрастни хората, които се появяват в света чрез цезарово сечение, или на които се е наложило да бъдат изтеглени с форцепс? Или тези, които са дошли твърде рано и след това е трябвало да прекарат седмици или дори месеци в кувьоз? Как се справят със своята самостоятелност и своята увереност?

Разбира се, ефектите от такива ранни преживявания могат да бъдат преодолени на по-късен етап, поне частично. Както при всяка трудност или тежест, ние често развиваме свои силни страни в резултат от тях по-късно.

И все пак, дори силните ни страни също ни поставят ограничения и се превръщат в предизвикателство, което можем да преодолеем, след като разберем техните корени. Тогава бихме могли да компенсираме изгубеното или дори да го възвърнем по някакъв друг начин, често с помощта на другите.

Да открием майка си и да я приемем

Следващото решаващо събитие и следващият ни успех е движението към майка ни, която сега е на наше разположение, за да ни сложи до гърдите си и да ни нахрани. С нейното мляко отново получаваме живот от нея, този път отвън.

В какво се проявява успеха ни в това, и по какъв начин ни подготвя за по-късните успехи в живота ни и в работата?

Като приемаме майка си като извор на нашия живот, с всичко, което тече от нея към нас, ние приемаме собственото си съществуване; доколкото приемаме майка си, дотолкова приемаме живота си като цяло. Това вземане е активно. Трябва да сучем, за да може нейното мляко да тече. Трябва да извикаме, за да дойде. Трябва да се радваме на това, което ни дава, и да й го  покажем. Чрез нея ставаме богати.

По-късно в живота се вижда това: Онези, които са успели напълно да приемат майка си по този начин, стават успешни и щастливи. Защото, както се отнасяме към нашата майка, така се отнасяме към живота ни като цяло, а също и към своя професионален живот. В степента, в която  отхвърляме майка си, ние отхвърляме живота и своята работа, както и професията си. И съответно, в същата степен, нашият живот и нашата работа, и нашата професия, ни отхвърлят.

По същия начин, по който хората са щастливи с майка си, те се радват на живота и работата си. Както майка им им дава все повече и повече, тъй като те вземат от нея с любов, в същата степен техният живот и работата им им дават успех!

Тези, които имат съпротиви по отношение на своята майка, имат резерви по отношение на живота и  щастието. Точно както техните майки се оттеглят от тях в резултат на техните резерви и отхвърляне, така и животът и успехът се оттеглят от тях.

Къде започва нашия успех?

Започва с нашата майка.

Как да дойде нашият успех?

Как може да дойде?

Когато майка ни е добре дошла при нас и когато я почитаме като наша майка!

Движението към нашата майка

Много хора имат някои ранни преживявания, които пречат на връзката им с тяхната майка. Те преживяват ранно отделяне от майка си. Например, когато са били далеч от майката за известно време, или когато майката е била болна, или самите те са били болни, а на майка им не е било разрешено да ги посещава. Наличието на такива преживявания при тези хора води до дълбоки промени в чувствата и поведението им.

Болката от раздялата с майката и усещането за загуба, отчаянието, неспособността да бъдем с нея, нея, от която имаме нужда толкова много, тези чувства водят до взимането на вътрешно решение. Например: “Аз се отказвам.” “Оставам сам.” “Аз съм далеч от нея.” “Аз се отвръщам от нея.”.

По-късно, когато на такова дете отново е разрешено да отиде при майка си, то често се държи далеч от нея. Може да не позволи на майката да го докосне, затваря се по отношение на нея и на нейната любов. То търси и чака майка си напразно, а когато тя се опита да се приближи, да вземе детето си в ръце, детето остава в състояние на вътрешно отхвърляне и често го изразява.

Последиците от прекъснато движение

Ранното прекъсване на движението към майката има последствия за нашия живот и успеха ни по-късно. Как се проявява това по-точно?

Когато децата с такъв опит искат да се приближат към някого по-късно в живота си, например към партньор, тялото им помни травмата от ранното разделяне. Заради тази травма те се спират в движението си. Вместо да направят крачка към другия, те чакат другия да дойде при тях. Често обаче, когато желаният партньор се приближи, те имат проблеми с усещането за близост. Те отхвърлят другия по един или друг начин, вместо да посрещнат щастливо партньора си. Това ги кара да страдат, но въпреки това те могат да се отворят само донякъде с резерви, и ако изобщо успеят, често е за кратко.

Те имат подобни преживявания и със собствените си деца. Често такива хора имат проблеми в близостта с детето си.

Какво е решението тук? Тази травма се преодолява като се работи върху причината. Като цяло, практически зад всяка травма стои ситуация, в която движението към майката е било необходимо, но е било невъзможно. Вместо това сме останали като замръзнали на място.

Как може да се излекува такава травма, такава замръзване? Травмата се преодолява в нашите чувства и в паметта ни тогава, когато въпреки страховете си, се връщаме в болезнената ситуация и правим сега невъзможното тогава. Ние поемаме прекъснатото движение сега и се придвижваме там, където тогава сме копнеели да се движим.

Какво означава това що се касае до ранното прекъсване на нашето движение към майка ни? Връщаме се обратно в положението, което е било отдавна, още веднъж ставаме дете през онези дни, и гледаме на майка си, както тогава. Въпреки че болката, чувството на безсилие и яростта, които сме почувствали тогава, са се натрупвали и се проявяват в нас, ние правим една малка крачка към нея – с любов.

Спираме, поглеждаме в очите й, и чакаме смелостта и силата да предприемем следващата малка стъпка. Отново пауза, усещане и съзнателно признаване на нашите чувства вътре, защото ние ги носим, ​​с любов към себе си и към нашата майка. И тогава смело правим следващата малка стъпка, и отново, бавно, една малка стъпка след друга, докато накрая се окажем в ръцете на майка си, оставяйки всички съпротиви, попадащи в прегръдката й, гушнати, здраво държани от нея най-сетне, отново заедно с нашата майка, заедно с цялата ни детска любов, която никога не ни е напускала и е чувствала любовта на майка си, която никога не ни е напускала, отново заедно с нея.

По-късно ние опитваме, първоначално във вътрешно движение, дали бихме могли да успеем в това движение и към нашия любим партньор. Поглеждаме в очите на партньора си, и вместо да чакаме другият да дойде при нас, ние правим първата малка стъпка към него. След известно време, когато сме събрали достатъчно увереност, преместваме другия си крак напред. Така че, бавно, стъпка по стъпка, постепенно придобивайки увереност, вървим напред, докато най-сетне вземем нашия любим в ръцете си, а ръцете на партньора ни се обвият около нас, и ние се държим взаимно, като продължаваме да се движим един към друг, оставяме телата и душите си да се намират все по-дълбоко, и оставаме така дълго време, в щастие.

Движението към успеха

Защо описах това толкова подробно? Ранното прекъсване на движението към нашата майка се проявява по-късно като решаващо препятствие за успеха ни в работата, в нашата професия, в нашия бизнес. И тук е много важно да вървим към успеха, вместо да чакаме той да дойде при нас. Например, когато очакваме нещо, без да сме положили съответното усилие и да сме вложили нещо, когато подтикваме другите да вършат работата, вместо да влезем в нея сами, когато по-скоро се оттегляме, вместо радостно да отиваме при хората и при желаната работа или бизнес. Всеки успех има лицето на нашата майка.

И тук ние практикуваме това вътрешно движение към успеха си, към други хора, в желанието ни да постигнем нещо за тях, готови сме да им служим. Действаме вместо да се колебаем, да стоим неподвижно и да ги чакаме те да се движат.

Затова отиваме към тях и стъпка по стъпка напредваме към нашия успех; и във всяка стъпка усещаме нашата майка, с любов към нас. В близост до нея, ние сме добре подготвени за нашия успех и ще пристигнем там, както успяхме да се съберем отново с нашата майка. Първо отидохме при нея и сега – към нашия успех.

Да се обръщаме с добро към другите

Да се обръщаме към някого любезно е движение, което започва в сърцето ни. Идва лесно, след като успешно се обърнахме към майка си.

Но какво щеше да е, ако нещо стоеше на пътя на нашето обръщане към нея или ако беше прекъснато в началото на живота ни? Резултата е – вместо да се обръщаме към другите и към себе си с любов и уважение, ние страним от себе си и от другите. Затварянето в себе си става нашето основно вътрешно и външно движение в нашите взаимоотношения, включително и в отношенията ни с успеха.

Въпросът е: Как може движението ни да се обърне, да се обърне към живота, към други хора, към нашия успех, към нашето щастие?

Предлагам ви едно ефективно упражнение. С негова помощ можете да усетите вътрешните движения в тялото си, първо това да се обърнете; тогава можете да го превърнете в всеобхватно движение към движение.

Ето упражнението:

  1. Сядаме на ръба на един стол и дишаме дълбоко, вдишваме през устата и издишваме през носа. Държим очите си отворени и повтаряме това дишане два пъти. След това затваряме очите си и преминаваме към нормално дишане. Ръцете ни са отпуснати върху бедрата ни с обърнати нагоре длани.
  1. Бавно протягаме ръцете си напред, все по-далеч, сякаш се опитваме да достигнем някого. Стоим така, с изправен гръб, усещайки как гърбът ни става става все по-изправен, докато стигаме с ръцете си все по-далеч. В съзнанието си стигаме до майка си.
  1. Оставайки в тази позиция, ние осъзнаваме колко пъти в нашия живот, по различни начини, сме се отвръщали от другите, вместо да се обръщаме към тях. Оставаме в тази позиция, дори да ни е трудно за момента. Придвижваме отворените си ръце напред още повече, като все още държим гърба си изправен.
  1. Бавно и нежно отваряме очите си. Без да се движим, очите ни възприемат околната среда едновременно като цяло. Обръщаме се към Цялото, гледаме напред, настрани, и дори зад гърба си.
  1. Също така насочваме слуха си към заобикалящата ни среда. Представяме си как ушите ни се отварят широки, готови и желаещи да чуят всеки и всичко, което другите искат да знаем, и заедно с тях преживяваме себе си, обърнати към нашата майка и към много други хора, в любов и увереност, в едно с тях.
  1. Правим още три дълбоки вдишвания и издишвания. Оставаме седнали изправени, гърбът ни също е изправен, и леко се навеждаме напред.
  1. Изведнъж усещаме различна връзка с хората, очите ни са широко отворени и блестящи, с отворени към тях уши, чувстваме се обърнати към тях по различен начин, също и към тези, с които сме свързани чрез нашата професия и чрез нашия бизнес.

Какво се случва с нашия успех сега? Все още ли ни чака? Какво се случва с нашата радост и щастие? Те също се обръщат към нас, като нашата майка.

Какво означава бизнес консултация?

Видовете консултации, които демонстрирам и ви позволявам да опитвате, се отнасят предимно до взаимоотношенията в бизнеса и работните ситуации. Ние разглеждаме взаимосвързаността между успеха в човешките взаимоотношения и успеха в бизнес и професионален контекст. Има и други области, които също играят важна роля за успеха в бизнеса и работата, като например практическите способности и общия капацитет на хората. Но тук фокусът ни е върху взаимоотношенията между всички участници.

Консултантските компании, които се занимават с конкретни въпроси, е до голяма степен научна. Това е важна сфера и е напълно призната, но в рамките на по-глобалните насоки, извлечени от по-широк поглед върху човешкото взаимодействие и дълбоките влияния върху провала и успеха.

Друга разлика между тази перспектива и традиционните насоки в тази област е, че нямам договори с нито един бизнес. Хората ме търсят по свое собствено желание, често от любопитство, без да има някакъв конкретен проблем. Те посещават един от курсовете, които предлагам по темата: “Закони на успеха в бизнеса и организациите”, и се събират, за да се учат от презентацията и един от друг, с помощта на семейните констелации. В края на краищата, те се връщат към бизнеса или работните си места, независими от мен. Ние сме част от взаимното уважение – всеки един от нас самостоятелно е успешен.

Мъдростта на успеха

В много отношения можем да планираме успех. Ние можем и трябва да планираме успех и научно, да го преследваме с научно доказани методи, защото всеки напредък следва нови научни прозрения. В това отношение, ясните мислене и логика и прецизното прилагане на научно придобитите идеи са основни изисквания за успеха ни в тези области на живота, които гарантират и насърчават успеха в нашата професия, в нашата работа и в бизнеса и организациите, в които работим. Няма съмнение за това.

Науката води до успех, когато тя също разглежда и проследява онези сфери на живота, които попадат в сферата на мъдростта. По-точно, законите, които се прилагат в областта на мъдростта, са закони на любовта- на любовта, която служи на живота, на нашия собствен живот и на живота на много други.

Когато сме имали взаимоотношения, събития и ситуации в нашия живот, където съзнателно или несъзнателно сме нарушили или е трябвало да не се съобразим с тези закони на любовта, това има непосредствен ефект върху успеха в нашата работа и в нашата професия. Нарушаването на законите на любовта  унищожава успеха, като го затруднява още от самото начало на бизнеса или дейността.

Книгата “Успех в живота, успех в бизнеса” е за мъдростта на успеха, за основите и изискванията, които често остават скрити от нас, и за законите на любовта, които позволяват успеха и го опазват.

Как идва мъдростта към нас? Как се разкрива? Как можем да я изпитаме директно? Идва при нас, когато сме стигнали до нашите граници, границите на нашето познание и до границите на това, което е възможно за нас с помощта на нашите собствени ресурси. В тези граници се усеща мъдростта. Тя се разкрива чрез своите ефекти в случай на успех и в случай на неуспех.

Как да стана и да остана добър предприемач?

Първо: Да имаш нещо, което да предложиш, което служи на другите. Колкото повече се нуждаят от него, толкова по-важно е това, което мога да предложа. В този случай няма повече пречки за успеха ми.

Какви качества определят предприемачите? Те имат това, от което другите се нуждаят, и го правят достъпно за тях. Колкото повече притежават онова, от което се нуждаят другите, толкова по-голям е техният престиж и успех.

Заключение: Предприемачите служат. Колкото по-важна е тяхната служба, толкова по-голямо е тяхното влияние.

Второ: Предприемачите се нуждаят от помощници. Те трябва да привличат служители и да ги обучават и обучават, така че това, което фирмата предлага, да се произвежда, предлага и продава по най-добрия начин.

Така че, каквото трябва да предложат, те трябва да произвеждат и да го продават.

Трето: предприемачите трябва да водят. Те водят чрез своите идеи. Те водят чрез производството. Те водят чрез продажбата и чрез всичко, което върви с нея.

Четвърто: Предприемачите са изправени пред конкуренция. Чрез конкуренцията те подобряват своя продукт. Чрез нея тези, които се нуждаят от продукта, се обслужват по-добре.

Пето: Предприемачите защитават предприятието си от посегателства. Те остават самоуверени и самостоятелни.

Шесто: Предприемачите знаят, че зависят от другите, с които трябва да си сътрудничат. Те знаят как да спечелят и да пазят тези други.

Седмо: Предприемачите обичат успеха си, това ги прави щастливи. Когато един предприемач е щастлив и го показва, служителите и техните семейства също са щастливи.

Осма: Предприемачите формират общност на солидарност с много хора. Те знаят, че щастието на много хора зависи от техния успех.

Девето: Предприемачите намират подходящото време да предадат своето предприятие на подходящи наследници. Те им дават възможност да се движат напред, за да бъдат успешни. Но те продължават да остават душата на своето предприятие. Техният доброжелателен дух живее в предприятието.

Десето: Предприемачите се придържат към развитието, което предприятието трябва да следва, дори ако това не е в съответствие с техните идеи. Те оставят своето начинание на реката на времето, която в крайна сметка ги изпреварва, и следват своето пътуване с мисли за добрия развой.

Берт Хелингер

Success in Life, Success in Business, How they succeed together, 108 pages. 1. Edition 2009

ISBN 978-3-00-029157-9  Hellinger Publications

https://www.hellinger.com/en/home/family-constellation/grundordnungen-des-lebens/orders-of-success/

admin

admin@www.miastoto.bg